понеделник, 29 ноември 2010 г.

Прозрения от ден I

Ако някога си бил дебел то никога няма да си достатъчно слаб!
Звучи безумно, но е така! Ако някога си бил комплексиран заради килограмите си, ако си се гледал в огледалото и си мразил паласките, корема или дупето си то колкото и да отслабнеш винаги щом се видиш на снимка или в огледалото ще си мислиш, че трябва да свалиш още 7, 5 или 3 килограма. И това ще е така дори когато килограмите са под необходимата норма и нещата отиват към измършавяване.

Предполагам, че някъде с подигравките и намеците колко си надебелял, колко си се оклал или каква бъчвовидна е формата ти се е родил и анорексика вътре в дебеланкото. Отначало е бил слаб и безгласен, но всички гадняри, които са вдигали егото си като са се подигравали, вътрешната неувереност и собствената самокритика са му дали крила. Пораснал е и и като черен ангел с тяло на скелет е разперил криле. А веднъж полетял трудно може да бъде убит.

Сега си мисля - проклети да са всички, които се подиграват, проклети да са всички които обясняват колко си едър, проклети да са онези които се опитват деликатно да ти кажат колко си дебел, защото така само се чудиш колко ли огромен те виждат. Проклети да сте! Дано всички вие надебелеете безвъзвратно и всяка дума и обида, всяко парване, ужилване и шибване които сте ни нанесли да ви се върне стократно. Всички вие създадохте нашия анорексичен черен ангел, а ние до края на живота ни ще водим битка с него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

eXTReMe Tracker